Quotes of Thomas Wolfe

“ You have reached the pinnacle of success as soon as you become uninterested in money, compliments, or publicity. ”

- Thomas Wolfe

“ You have reached the pinnacle of success as soon as you become uninterested in money, compliments, or publicity. ”

- Thomas Wolfe

“ Loneliness is and always has been the central and inevitable experience of every man. ”

- Thomas Wolfe

“ There is no spectacle on earth more appealing than that of a beautiful woman in the act of cooking dinner for someone she loves. ”

- Thomas Wolfe

“ Then summer fades and passes and October comes. We’ll smell smoke then, and feel an unexpected sharpness, a thrill of nervousness, swift elation, a sense of sadness and departure. ”

- Thomas Wolfe

“ The surest cure for vanity is loneliness. ”

- Thomas Wolfe

“ The whole conviction of my life now rests upon the belief that loneliness, far from being a rare and curious phenomenon, peculiar to myself and to a few other solitary men, is the central and inevitable fact of human existence. ”

- Thomas Wolfe

“ New York blazes like a magnificent jewel in its fit setting of sea, and earth, and stars. ”

- Thomas Wolfe

“ You can't go home again ”

- Thomas Wolfe

“ Something has spoken to me in the night...and told me that I shall die, I know not where. Saying: "[Death is] to lose the earth you know for greater knowing; to lose the life you have, for greater life; to leave the friends you loved, for greater loving; to find a land more kind than home, more large than earth. ”

- Thomas Wolfe

“ Come up into the hills, O my young love. Return! O lost, and by the wind grieved, ghost, come back again, as first I knew you in the timeless valley, where we shall feel ourselves anew, bedded on magic in the month of June. There was a place where all the sun went glistening in your hair, and from the hill we could have put a finger on a star. Where is the day that melted into one rich noise? Where the music of your flesh, the rhyme of your teeth, the dainty languor of your legs, your small firm arms, your slender fingers, to be bitten like an apple, and the little cherryteats of your white breasts? And where are all the tiny wires of finespun maidenhair? Quick are the mouths of earth, and quick the teeth that fed upon this loveliness. You who were made for music, will hear music no more: in your dark house the winds are silent. Ghost, ghost, come back from that marriage that we did not foresee, return not into life, but into magic, where we have never died, into the enchanted wood, where we still life, strewn on the grass. Come up into the hills, O my young love: return. O lost, and by the wind grieved ghost, come back again. ”

- Thomas Wolfe

“ I believe that we are lost here in America, but I believe we shall be found. And this belief, which mounts now to the catharsis of knowledge and conviction, is for meand I think for all of usnot only our own hope, but America's everlasting, living dream. ”

- Thomas Wolfe

“ [F]or he had heard an inarticulate promise: he has been pierced by Spring, that sharp knife. And life unscales its rusty weathered pelt, and earth wells out in tender exhaustless strength, and the cup of a man’s heart runs over with dateless expectancy, tongueless promise, indefinable desire. Something gathers in the throat, something blinds him in the eyes, and faint and valorous horns sound through the earth. ”

- Thomas Wolfe

“ What I had to face, the very bitter lesson that everyone who wants to write has got to learn, was that a thing may in itself be the finest piece of writing one has ever done, and yet have absolutely no place in the manuscript one hopes to publish. ”

- Thomas Wolfe

“ 36. Призракът на смъртта през април стр. 589 В задния двор на старата тухлена къща, където живееше Мънк, един от тези малки, оградени дворове на нюйоркските къщи — частица от размерената площ на квартала, се виждаше парче стара изтощена земя, едно петно нежна тревица и едноединствено дърво. През онзи април Мънк гледаше как ден след ден това дърво отново бързо се покрива с великолепната зеленина на младите си листа. И един ден, когато се взря в сърцевината на вълшебната му избуяла зеленина и забеляза как в нея проникват струйки трептяща светлина, как тоновете стават побогати, как се менят и играят с найнезабележимите промени на светлината и с всеки найнежен и неуловим полъх на вятъра, всичко това му се стори така живо, реално и силно, че то се превърна в магия и тайнство, събрало в себе си цялата мъчителна мечта на времето и човешкия живот. И внезапно той изпита чувството, че дървото се бе сляло със съдбата му, и видя живота си в цялата му мимолетност от раждането до смъртта. Въздействието на зеления цвят върху спомените му и чувството му за време го накараха да изпита своебразната сила и способността на пролетта да събужда у човека дълбокото, неуловимо и загадъчно усещане за неговата принадлежност към с ”

- Thomas Wolfe

“ 36. Призракът на смъртта през април стр. 589 В задния двор на старата тухлена къща, където живееше Мънк, един от тези малки, оградени дворове на нюйоркските къщи — частица от размерената площ на квартала, се виждаше парче стара изтощена земя, едно петно нежна тревица и едноединствено дърво. През онзи април Мънк гледаше как ден след ден това дърво отново бързо се покрива с великолепната зеленина на младите си листа. И един ден, когато се взря в сърцевината на вълшебната му избуяла зеленина и забеляза как в нея проникват струйки трептяща светлина, как тоновете стават побогати, как се менят и играят с найнезабележимите промени на светлината и с всеки найнежен и неуловим полъх на вятъра, всичко това му се стори така живо, реално и силно, че то се превърна в магия и тайнство, събрало в себе си цялата мъчителна мечта на времето и човешкия живот. И внезапно той изпита чувството, че дървото се бе сляло със съдбата му, и видя живота си в цялата му мимолетност от раждането до смъртта. Въздействието на зеления цвят върху спомените му и чувството му за време го накараха да изпита своебразната сила и способността на пролетта да събужда у човека дълбокото, неуловимо и загадъчно усещане за неговата принадлежност към света. Първата зеленина на пролетта,и особено първата зеленина в града, не само обгръщаше целия хаос и безпорядък на града в огромната лирична хармония на живота, но и въздействаше магически върху всичките му спомени, така че целият живот, който пулсираше наоколо му се превръщаше в неделима част от всеки миг на собственото му съществование. По този начин миналото бе станало осезаемо като настоящето и той преживяваше събития отпреди двадесет години с такава сила и вълнение и чувство за реалност, като че ли се бяха случили токущо. Мънк усещаше, че във времето няма сегашно и минало, че никое „сега“ не е поживо и действено от „тогава“, и така измислицата за непрекъснатостта на времето изчезна и целият му живот се превърна в едно нерушимо единство на време и съдба. Така през онази пролет съзнанието му бе всецяло погълнато от вълшебството на магическата зеленина и затова в живота му като във фокус се събра цялата сила на едно видение: това беше видението на смъртта: унищожението, което, неизменно присъствуваше в хилядите, непрекъснато вълнуващи мисълта му образи. Той виждаше света в краските на смъртта не защото се опитваше да го прегърне, не защото искаше да се измъкне от този така непоносим живот и да отиде в някакво свое, приказно кътче, но защото от години жаждата му за знания, която бе така ненаситна, че не му даваше мира, докато до дъно не изчерпи същността и смисъла на нещата, все още го тласкаше напред към бягство към живота. Но сега му се струваше, че самият живот то е изиграл. ”

- Thomas Wolfe

“ 49. Мрачен октомври стр. 743 Домогваме се до живота с тези словесни мрежи и капани, безумието ни расте с безсилието ни, опитваме се да запазим и задържим нещичко с цялата плодовита яловост на буквите и резултатът от всичко това са тези няколко хартийки, които се носят от вятъра. Не ни е дадено да притежаваме нищо, дори въздуха, който дишаме, а реката на живота и времето изтича от алчните ни ръце и с целия си глад и копнеж успяваме да задържим само няколко отделни трептящи мигове. И върху потъпканите и забравени думи, върху прахта и плесента на вчерашните погребения, хиляди пъти се раждаме в живота и смъртта и единственото, което ни остава, е уморената ни плът и натрапчивите ни случайни спомени. 49 · Dark October We reach for life with all these traps and nets of words, our frenzy mounts up with our impotence, we try to keep and hold some single thing with all this fecund barrenness of print, and the sum of it all is a few blown papers in the wind. The possession of all things, even the air we breathe, is held from us, and the river of life and time flows through the grasp of our hands, and, for all our hunger and desire, we hold nothing except the trembling moments, one by one. Over the trodden and forgotten words, the rot and dusty burials of yesterday, we are born again into a thousand lives and deaths, and we are left forever with only the substance of our weary flesh, and the hauntings of an accidental memory. ”

- Thomas Wolfe

“ 9 · Home from the Mountain And above them the stormy wintry skies—sometimes a savage sky of wild, torn grey that came so low its scudding fringes whipped like rags of smoke around the mountain tops; sometimes an implacable, fierce sky of wintry grey; sometimes a sky of rags and tatters of wild, wintry light, westering into slashed stripes of rugged red and incredible wild gold at the gateways of the sun—bent over them forever with that same savage and unutterable pain and sorrow, that ecstasy of wild desire, that grief of desolation, that spirit of exultant joy, that was as gleeful, mad, fierce, lonely, and enchanted with its stormy and unbodied promises of flight, its mad swoopings through the dark over the whole vast sleeping wintriness of earth, as that stormy and maniacal wind, which seemed, in fact, to be the very spirit of the joy, the sorrow, and the wild desire he felt. 9. Завръщане от планината стр. 186 А над тях се стелеха бурните зимни небеса, понякога свирепо сиви с провиснали, парцаливи облаци, които с димните си валма обвиваха планинските върхове, друг път — диви и неумолими в студената си зимна сивота, или пък целите надрани и разкъсани от вледяващата зимна светлина, която на запад, пред самите слънчеви двери, се набраздяваше на разнище¬ни ивици от невероятно сияйно бакърено злато, схлупени отгоре им със същата пронизваща и неизразима болка и мъка, с онзи екстаз на дива страст, с онази безутешна скръб, с онзи дух на необуздана радост, така възторжен, безумен, бурен, самотен и прехласнат във вихрените си безплътни обещания за полет, в своето лудо стрелкане из мрака над обширната, потънала в зимен сън земя, както и бурният пощръклял вятър, който като че ли беше самият дух на радостта, мъката и дивата страст, обсебили момчето. ”

- Thomas Wolfe

“ 3 · Esther’s House Again, the world is full of people who think they know what they really do not know — other people have had their convictions and beliefs and feelings for them. 23. Домът на Естър стр. 423 Светът е пълен с хора, които смятат, че знаят това, което всъщност не знаят — вместо тях други хора носят техните убеждения, тяхната вяра и чувства. ”

- Thomas Wolfe

“ 29 · The Ring and the Book The whole passionate enigma of life, the living contradiction, the undemonstrable but overwhelming unity which comprises every antithesis by which men live and die, is evoked by the spirit of Spring as by no other season. And yet, to the young man, this time of year often seems to be the time of chaos and confusion. For him it is the time of the incoherence of the senses, the wild, tongueless cries of pain, joy, and hunger, the fierce, broken wanderings of his desire, the lust for a thousand unknown and unnameable things which maddens his brain, disturbs his vision, and rends his heart asunder. 29. Обръчът и книгата стр. 501 Цялата вълнуваща загадка на живота, живото противоречие, ненатрапчивото, но непреодолимо единство на всички антитези в живота и смъртта на хората се пробуждат с такава сила само от духа на пролетта. За младия човек обаче този годишен сезон често е време на бъркотия и хаос. За него това е период на объркани чувства, на необуздани и безмълвни изблици на болка, радост и копнеж, на жестоко и безрезултатно лутане в света на желанията, на стремеж към незнайното и безименното, което подлудява мислите му, разстройва взора му, разкъсва сърцето му. ”

- Thomas Wolfe

“ 30 · First Party And even the very skies that framed New York, the texture of the night itself, seemed to have the architecture and the weather of the city’s special quality. It was, he saw, a Northern city: the bases of its form were vertical. Even the night here, the quality of darkness, had a structural framework, an architecture of its own. Here, compared with the qualities of night in London or in Paris, which were rounder, softer, of more drowsy hue, the night was vertical, lean, immensely clifflike, steep and clear. Here everything was sharp. It burned so brightly, yet it burned sweetly, too. For what was so incredible and so lovely about this high, cool night was that it could be so harsh and clear, so arrogantly formidable, and yet so tender, too. There were always in these nights, somehow, even in nights of clear and bitter cold, not only the structure of lean steel, but a touch of April, too: they could be insolent and cruel, and yet there was always in them the suggestion of light feet, of lilac darkness, of something swift and fleeting, almost captured, ever gone, a maiden virginal as April. 30. Първият прием стр. 519 Дори самото небе, надвиснало над Ню Йорк, дори тъканта на нощта като че ли бяха придобили специфичната структура и настроението на града. Това беше северен тип град линиите му бяха предимно вертикални. Тук дори нощта и тъмнината притежаваха собствен строеж и архитектура. В сравнение с нощите на Париж и Лондон, които бяха поовални, помеки и посънливи, нощта на Ню Йорк беше вертикална, източена, наподобяваща безкрайно стръмна и гладка стена. Тук всичко беше остро и ръбато, и блясъкът му беше остър, но и така приятен. Невероятното и очарователното в тази блестяща студена нощ беше, че тя можеше да бъде неприветлива и сурова, арогантно страховита и в същото време толкова мека и нежна. Винаги в такива нощи, дори когато бяха сурови и леденостудени, се долавяше дъхът не само на стоманените конструкции, но и на април: те можеха да бъдат нагли и жестоки и все пак в тях долитаха леки стъпки. Обгръщаше ги теменужна тъма, имаше нещо бързо и преходно, почти уловимо и вечно изплъзващо се, моминско и девствено като април. ”

- Thomas Wolfe

“ 30 · First Party His untried youth was not able to understand, would perhaps have been unwilling to face the grim fact, that man’s conflict with the forces of reality is unceasing, that life is an ordeal to which a true man must expose and steel himself with everincreasing fortitude, that for the artist most of all in this hard world there is no security, that he, above all other men, must draw his nourishment from stone, win through to glory and his soul’s salvation with a taste of steel upon his lips—and that there is for him no comfortable retreat behind green shutters and warm lights as long as life waxes in him and endures. 30. Първият прием стр. 526 Неговата все още лишена от опит младост не можеше да разбере, или поскоро не искаше да приеме неприятния факт, че сблъсъците на хората с действителността са непрестанни, че животът е изпитание, на което истинският човек трябва, да се изложи и да го посреща с все поголяма твърдост и душевна сила, че в този труден свят има много малко сигурност за твореца, че той повече от всички останали трябва да извлича прехраната си от камъка, да извоюва славата си и да спаси душата си с вкус на стомана в устата, че за него няма удобно убежище зад зелени щори и топла светлина и че в жилите му кипи живот, докато се крепи на тази земя. ”

- Thomas Wolfe

“ 33 · Waiting for Glory Then, you let it cook slowly—oh, very slowly, for several hours—it’s a very delicate operation—you’ve got to keep your eye on what you’re doing all the time—so few of these women you meet nowadays will take the trouble. . . . But it’s got to be done very slowly and carefully until the flavor of the beef has got into all the vegetables and the flavor of the vegetables has got into the beef.” She went on in a very earnest tone, a lowered voice: “It’s like a masterpiece—a symposium, you know—all the parts so delicately blended that each is all and all is each.” He, tenderly, in a gently tranced tone: “The vegetables, you said?” 33. В очакване на славата стр. 556 И е важно да се готви бавно — много бавно — поне няколко часа — това е тънка работа — през цялото време трябва да внимаваш какво става — много малко днешни жени ще си направят този труд... Но трябва много бавно да се готви, и много внимателно, така че ароматът на говеждото да влезе във всички зеленчуци, а месото да поеме техния мирис. (Тя продължи с много сериозен тон и леко сниши глас.) Това е нещо като шедьовър — нещо като симпозиум — всичко фино да смеси, че просто да стане едно. В едното да е всичко и всичко да е в едно. Той (нежно и малко екзалтирано): Зеленчуците казваш, а? ”

- Thomas Wolfe

“ 34 · Glory Deferred I did not foresee you, Mrs. Jack—nothing in life has turned out the way I expected—but, like God, if you had not existed, it would have been necessary to invent you. 34. Славата не иде стр. 570 Не съм те предвиждал аз, госпожо Джак! Нищо в живота ми не се оказа така, както го бях очаквал — но също както господ, ако те нямаше, щеше да се наложи да те измисля. ”

- Thomas Wolfe

“ 39 · Remorse His mind, now goaded by an intolerable desire to know her, see her, have and own her, to mine her life up bit by bit out of the depthless pit of time and the furious oblivion of the city’s life, and to join it, root and branch with all the fibrous tendrils of everything that she had seen and known and touched, to his own, prowled beastwise back across the jungle of the past, scenting the final limits and last implications of every casual word, each story, scene, or moment, each sight or sound or odor he had torn from her in three years with his tireless and insatiate hunger. 39. Разкаянието стр. 635636 Сега мислите му се движеха от непреодолимото желание да я види и разбере, да я има до себе си и да я притежава, да изрови живота ? частица по частица от бездънната яма на времето и страхотната забрава на живота в града, да се слее с нейните корени и клони, да вплете в нишките на всичко, що бе видяла, разбрала и усетила, собствения си живот, който сега като див звяр дебнеше и обикаляше джунглата на миналото и душеше найнезначителните нюанси и загатнатия смисъл на всяка сцена и миг, на всеки поглед, звук или миризма, които през тези три години бе успял да отскубне от нея със своя непрестанен, неутолим глад. ”

- Thomas Wolfe

“ It seemed to him that the Square, itself the accidental masonry of many years, the chance agglomeration of time and of disrupted strivings, was the center of the universe. It was for him, in his soul's picture, the earth's pivot, the granite core of changelessness, the eternal place where all things came and passed, and yet abode forever and would never change. ”

- Thomas Wolfe

“ The thought of these vast stacks of books would drive him mad: the more he read, the less he seemed to know — the greater the number of the books he read, the greater the immense uncountable number of those which he could never read would seem to be…. The thought that other books were waiting for him tore at his heart forever. ”

- Thomas Wolfe

“ The thought of these vast stacks of books would drive him mad: the more he read, the less he seemed to know — the greater the number of the books he read, the greater the immense uncountable number of those which he could never read would seem to be…. The thought that other books were waiting for him tore at his heart forever. ”

- Thomas Wolfe

“ So, then, to every man his chance — to every man, regardless of his birth, his shining, golden opportunity — to every man the right to live, to work, to be himself, and to become whatever thing his manhood and his vision can combine to make him — this, seeker, is the promise of America. ”

- Thomas Wolfe

“ And so to every man his chance, To every man regardless of his birth right, his shining golden opportunity; to every man the right to live, to work and to become whatever his vision and his manhood can combine to make him. This, Seeker, is the promise of America. ”

- Thomas Wolfe
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10